Преселниците от Банат започват воденето на остри политически борби още с пристигането си на територията на село Бърдарски геран. Преговорите касаят мястото, на което да се заселят хората и постепенно политическите агитатори се домогват до част от селяните. Във въпросните преговори участват както представители на властта в лицето на министри, така и областни управители. Бедността и разрухата съпътстват хората в годините на трите войни – двете балкански и Първата световна. Тогава населението е като цяло инвалидно и едва свързващо двата края, а военновременният кмет и неговият помощник са дадени на военен съд от населението. Тази организация е сформирана от завърналите се от фронта мъже, а повод за съденето за реквизициите и кражбите от мирното население. Следва разбиване на държавния склад с продукти, които се раздават на крайно бедните и нуждаещи се. Въпреки смяната на кмета с нов, обстановката продължава да е напрегната и тягостна. Наблюдава се пробиването на леви идеи сред хората.
Все пак най-многобройни привърженици в Бърдарски геран има на БЗНС, което в 20-те години на миналия век продължава да е водеща политическа сила. Няколко днес са културните и исторически забележителности в селото, които продължават да напомнят за размирните времена от миналото. Една такава е къщата на банатския бит, превърната днес в музей и която се създава през 1987-ма по повод сто години от възникването на селото. Регионалният етнографски музей във Враца изпраща в селото специалисти, благодарение на чиято помощ е събрана колекцията. В двора на местния православен храм има паметник на загиналите по време на трите войни между 1912-18-та година, а Бартол Тошков изготвя проекта за този монумент. Той е издигнат през 1920-та, като по това време Тошков изпълнява свещенически задължения. На паметника ясно се виждат изписани 51 имена, увековечили героизма на местните жители. Все пак през 2016-та става ясно, че има и неизписани на паметника имена, а повод за разкриването на това е проучване на Историческия архив, занимаващ се с военните години на страната. На четвърти ноември 1912-та година живота си губят 21 млади мъже от всички имена на паметника, това се случва при село Кестелник северно от Чаталжда.
Сред редовно провежданите събития в Бърдарски геран са футболните мачове между отбора на селото и други тимове от близките села. Името на отбора е Ботев, но за местните хора има още забавления през годината. Едно от тях е фестивал с името Фаршанги, което представлява нещо като карнавал в последната седмица преди постите около Великден. Кухнята на селото е популярна в цялата област не само с изключително вкусните ястия, но и с техните странни и понякога трудни за произнасяне имена. Галучки е типичен пример за такова ястие, както и паприкашът. Чорбата с листа и панирано месо от пиле също е традиционно за селото, а сред другите манджи със странни имена са крофли и пифкя. Българското кино също е идвало тук, защото Тримата от Запаса и Зарево над Драва са заснети тук, макар и не напълно. От двата филма се снимат доста големи части, а като статисти са избрани хора от местното население с традиционни облекла.
